Днес приемаме, че „добрият сън“ означава едно непрекъснато спане — лягаш вечер, събуждаш се сутрин и между двете няма нищо. Ако се събудим посред нощ, често го възприемаме като проблем — знак, че нещо не е наред: стрес, безсъние, лош режим, умора.
Но в продължение на векове нощта не е изглеждала така.
Преди индустриалната епоха, преди електрическото осветление и преди часовникът да започне да управлява деня с такава точност, много хора не са спели в един дълъг, непрекъснат блок. Спели са на два пъти.
Първият сън — срещан в латински източници като primo somno — започвал след залез или малко след настъпването на нощта. След няколко часа човек се събуждал естествено. Следвала тиха пауза. После идвал вторият сън — secundo somno — който продължавал до сутринта.
Това не е модерна романтична измислица. Историкът Роджър Екирч, автор на изследванията за преди индустриалния сън, проследява множество препратки към „първи сън“ и „втори сън“ в съдебни документи, медицински текстове, дневници, писма, литературни произведения и пътеписи. Той първо среща тези изрази в правни свидетелства, а по-късно ги открива и в пиеси, поеми, романи и текстове от различни европейски езици.
Как е изглеждала една такава нощ
Първият сън продължавал няколко часа. Около полунощ или в първите часове след нея настъпвало естествено събуждане. Тази будна пауза не се е възприемала задължително като безсъние. Напротив — тя е била част от нормалния нощен ритъм.
През това време хората можели да останат в леглото, да се молят, да размишляват, да говорят с човека до себе си, да се грижат за огъня, за децата или за животните, да вършат дребна работа, да тълкуват сънища или просто да лежат в тъмното. След това отново заспивали. Вторият сън продължавал до зори.
Важно е да не си представяме този модел като еднакъв за всички. Екирч сам подчертава, че времето и продължителността на първия и втория сън са варирали според социална среда, сезон, навици, час на лягане и начин на живот. Хората, които са лягали по-късно, можели да имат по-късно събуждане — или изобщо да не стигнат до ясно разделени две части на нощта.
Нощта преди електрическата светлина
За да разберем първия и втория сън, трябва да си представим свят с много по-различна нощ. След залез тъмнината е била реална. Светлината е идвала от огън, свещи, маслени лампи или луната. Тя е била слаба, скъпа и ограничена. Денят естествено се е свивал, а нощта е заемала по-голямо пространство в живота.
С индустриализацията това постепенно се променя. Уличното осветление, фабричният ритъм, по-късните вечерни занимания и накрая електрическата светлина започват да удължават активния ден. Нощта вече не е толкова категорична граница. Хората започват да си лягат по-късно, а сънят постепенно се измества към един по-компактен, непрекъснат блок.
Забравили ли сме естествения ритъм на нощта?
Тук трябва да бъдем внимателни. Първият и вторият сън не доказват, че всеки съвременен човек трябва да спи на две части. Те не означават, че осемчасовият непрекъснат сън е „грешен“. Но показват нещо важно: начинът, по който спим днес, не е единственият възможен модел в човешката история.
Съвременните източници за съня описват двуфазния сън като сън, разделен на два периода. Един от вариантите е именно историческият модел „първи/втори сън“ — лягане около 9–10 вечерта, събуждане около полунощ за час или два и след това втори сън до сутринта.
В същото време медицинските препоръки подчертават, че общата продължителност и качеството на съня остават решаващи. За възрастните обичайно се препоръчват поне около седем часа сън за денонощие.
Затова събуждането през нощта не бива автоматично да се драматизира. Ако човек се събуди спокойно, остане за кратко буден и после отново заспи, това не винаги е знак за проблем. Но ако нощното будуване е тревожно, продължително, често, свързано с умора през деня или усещане за изтощение, тогава не става дума за „древен ритъм“, а за състояние, което заслужава внимание.
Тихата пауза между двата съня
Най-интересна в тази стара структура на нощта е не само идеята за два съня, а пространството между тях. Това е време, което днес почти не съществува. Една тиха междина, в която човек е бил буден, но не непременно активен — сам със себе си, с мислите си, с тялото си, с тъмнината.
В този смисъл първият и вторият сън не са просто любопитен исторически факт. Те ни напомнят, че сънят не винаги е бил измерван само в часове, ефективност и продуктивност. Нощта е имала свой вътрешен ритъм. Имала е начало, прекъсване и завръщане.
Може би не е нужно да се връщаме буквално към primo somno и secundo somno. Но си струва да си спомним, че човешкото тяло не винаги следва идеалната права линия, която модерният график очаква от него.
Понякога нощта се движи на вълни. Понякога сънят идва, отдръпва се и после се връща.
И може би това не винаги е провал на съня.
Понякога е просто стара памет на тялото.
Дневник
